Проф. Радостина Александрова: Вирусите на Земята са повече от звездите във Вселената
В последно време интересът към вирусите и тяхната роля в екосистемата на Земята нараства. Професор д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН) представи нови факти за вирусите по време на лекция, проведена в Американския център на Столичната библиотека. Темата на лекцията беше "Вирусите като приятели и съдружници: възможно ли е това". Според проф. Александрова, вирусите не само че атакуват хората, но също така засягат животни, птици и растения. Тя подчерта, че пандемията от КОВИД-19 е само един от многото примери за вирусни инфекции, които са се появявали през историята на човечеството. Интересът към вирусите е нараснал значително по време на пандемията, като много хора са искали да научат повече за тях. Професорът обясни, че вирусите са изключително малки и могат да бъдат наблюдавани единствено с електронен микроскоп. Те са от 100 до 500 пъти по-малки от бактериите и имат разнообразни форми. Въпросът, който проф. Александрова поставя, е как тези микроскопични организми успяват да причинят толкова много проблеми на хората. Тя сравнява вирусите с пирати, които завладяват клетките и ги принуждават да произвеждат всичко необходимо за тяхното размножаване. Професор Александрова коментира, че разпространението на вирусите е улеснено от развитието на технологиите и търговията, които съществуват от древни времена. Тя добавя, че вирусите на Земята са многобройни и вероятно надхвърлят броя на звездите във Вселената. Професор д-р Радостина Александрова е завършила специалността „Биохимия и микробиология“ в Софийския университет и е доктор по вирусология. Тя е активен изследовател с над 200 публикации и множество участия в научни форуми. Освен това, тя е хоноруван преподавател в различни университети и ръководител на множество научни проекти. Професор д-р Радостина Александрова е завършила като първенец на випуска специалността „Биохимия и микробиология“ (днес „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация „Вирусология“. Тя е доктор по вирусология и професор по морфология. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, има 13 глави в книги и учебници, над 650 участия в научни форуми, над 140 научнопопулярни статии и повече от 700 медийни изяви, свързани с популяризиране на знания в областта на биомедицината. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет (от 2023 г.). Води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на седем научноизследователски проекта, финансирани от Фонда „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от десет договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в чужбина. Ръководител е на 40 дипломанти и на десет докторанти, както и на десетки постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. От май 2025 г. е член на Постоянната научно-експертна комисия към Фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката.
|
|
Литературен обзор
Росен Петров вдъхновява с "Нека помним" и разказва за Перник и българската история
На събитие, организирано от Регионалния исторически музей в Перник, журналистът и автор Росен Петров представи две части от своята книга "Нека помним. Истории от историята". Директорът на музея, Людмил Веселинов, изрази гордостта си, че музеят е домакин на так ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Доц. д-р Милен Михов акцентира на историческите истини, обединявайки учени от цялата страна
Националната научна конференция, посветена на Априлското въстание и борбите на българите в Македония, се провежда в Разлог, обединявайки изследователи и специалисти от различни области. Събитието подчертава важността на историческите изследвания и тяхната роля ...
Добрина Маркова
|
Каготите: забравеното малцинство в историята на Франция
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Сара Нович разкрива предизвикателствата на майчинството в глухата общност
Сара Нович (Sara Novic) е авторка, която разказва за живота си след като на 12 години става глуха. Тази трансформация не е станала внезапно; първо е загубила звуците на вятъра, след това капките от течащ кран и накрая определени съгласни. В мемоарите си тя зад ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
„Книга с автограф“ превръща празника на буквите в литературен празник
Литературната инициатива „Книга с автограф на 24 май“ в Горна Оряховица отново ще свърже читатели и автори, предоставяйки уникална възможност за взаимодействие между тях. Събитието, което се провежда за трета поредна година, е организирано от Арт к ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Росен Петров вдъхновява с "Нека помним" и разказва за Перник и българската история
На събитие, организирано от Регионалния исторически музей в Перник, журналистът и автор Росен Петров представи две части от своята книга "Нека помним. Истории от историята". Директорът на музея, Людмил Веселинов, изрази гордостта си, че музеят е домакин на так ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Мрачната история зад индийското орехче и системата перкенер
Валери Генков
|
Литературен обзор
Доц. д-р Милен Михов акцентира на историческите истини, обединявайки учени от цялата страна
Добрина Маркова
|
Националната научна конференция, посветена на Априлското въстание и борбите на българите в Македония, се провежда в Разлог, обединявайки изследователи и специалисти от различни области. Събитието подчертава важността на историческите изследвания и тяхната роля в съвременния контекст, особено в условията на разпространение на информация, която може да изкриви историческите факти.
Доц. д-р Милен Ми ...
|
Подиум на писателя
Антония Атанасова представя „Мару и заека“ – роман с вдъхновение от реалността и митично село
Ангелина Липчева
|
|
19:09 ч. / 11.11.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 40589 |
|
В последно време интересът към вирусите и тяхната роля в екосистемата на Земята нараства. Професор д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН) представи нови факти за вирусите по време на лекция, проведена в Американския център на Столичната библиотека. Темата на лекцията беше "Вирусите като приятели и съдружници: възможно ли е това".
Според проф. Александрова, вирусите не само че атакуват хората, но също така засягат животни, птици и растения. Тя подчерта, че пандемията от КОВИД-19 е само един от многото примери за вирусни инфекции, които са се появявали през историята на човечеството. Интересът към вирусите е нараснал значително по време на пандемията, като много хора са искали да научат повече за тях.
Професорът обясни, че вирусите са изключително малки и могат да бъдат наблюдавани единствено с електронен микроскоп. Те са от 100 до 500 пъти по-малки от бактериите и имат разнообразни форми. Въпросът, който проф. Александрова поставя, е как тези микроскопични организми успяват да причинят толкова много проблеми на хората. Тя сравнява вирусите с пирати, които завладяват клетките и ги принуждават да произвеждат всичко необходимо за тяхното размножаване.
Професор Александрова коментира, че разпространението на вирусите е улеснено от развитието на технологиите и търговията, които съществуват от древни времена. Тя добавя, че вирусите на Земята са многобройни и вероятно надхвърлят броя на звездите във Вселената.
Професор д-р Радостина Александрова е завършила специалността „Биохимия и микробиология“ в Софийския университет и е доктор по вирусология. Тя е активен изследовател с над 200 публикации и множество участия в научни форуми. Освен това, тя е хоноруван преподавател в различни университети и ръководител на множество научни проекти.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Недялко Гешев разказва за лагерния терор в новото издание на „Белене – островът на забравените“
Сборникът „Белене – островът на забравените“ на Недялко Гешев получава ново издание, което отразява мрачната действителност на лагерния терор по време на тоталитарния режим в България. Изданието е реализирано с подкрепата на фондация ...
|
Избрано
Проф. Амелия Личева подчертава нуждата от промяна в общественото мнение за успешни образователни реформи
В контекста на необходимостта от промяна в българската образователна система, деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Амелия Личева, подчерта важността на общественото мнение за успешната ...
|
Библиотекари от Благоевград обменят добри практики и иновации в Регионална библиотека „Димитър Талев“
|
Ако сте поропуснали
Националната библиотека отбелязва своя празник, доц. Калина Иванова призовава за обединение на библиотеките
Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ отбеляза своя патронен празник и професионалния ден на библиотечните специалисти с тържествена церемония, която се проведе на 11 май. Директорът на библиотеката, доц. д-р Калина Иванова, подчерта ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |